Африка ми се смееше
Нищо ново за казване.
Моята войнишка поема.
- С Вас откъде се познаваме?!
- На майка Ви от корема...
Що ли на кафе я поканих...
Щурава беше идеята.
Тя пред мене застана
в сладкарница "Орхидея".
Може моя да бъде
не жена - дъщеря...
Преродила се беше в косите и
и в гърди и в бедра...
Странно е някак си чувството.
Слънце в косите и грееше,
а през нейните шоколадови устни
Африка ми се смееше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
