23.11.2008 г., 12:29 ч.
Африка ми се смееше
Нищо ново за казване.
Моята войнишка поема.
- С Вас откъде се познаваме?!
- На майка Ви от корема...
Що ли на кафе я поканих...
Щурава беше идеята.
Тя пред мене застана
в сладкарница "Орхидея".
Може моя да бъде
не жена - дъщеря...
Преродила се беше в косите и
и в гърди и в бедра...
Странно е някак си чувството.
Слънце в косите и грееше,
а през нейните шоколадови устни
Африка ми се смееше...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Зем, това ми е нетипично за теб стихче. Ама е много веселко. И внимавай - от много шоколад... боли корем
-
Много екзотично!
-
Необичайно,интересно и хубаво Зем!
Стоплих се като си представих Африка.
-
- С Вас откъде се познаваме?!
- На майка Ви от корема...
Е те, това не бях го чувала!) Развесели ме!
Яснооо! Яде ти се шоколад!От натуралния! -
Браво Зем!
-
Развесели ме! Благодаря! А между другото...виж си пощата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
