18 nov 2018, 15:46

Агнеца в мен

752 0 0

Стоя под  душа на своята неопетнената съвест 

с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.

Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,

да върне познатия покой и тишините мои бели.

Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви.

На омразата как да отвърна с омраза? Не мога!

С подлост плющяща ли да другарувам? Не мога!

Моя душа, Кръстопът на съдби, на вери различни,

снишават небето твое развихрени пари бензинни!

Колко ли често в теб ауспухът на низостта ще пуши,

ще изхвърля дим отровен и Агнеца в тебе ще души?!

Ти остани Себе си! Тиха, невидима под душ от лъчи!

Прошка и обич тиха към Себе си и към другите бъди!

 

Samadhi

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...