18 nov 2018, 15:46

Агнеца в мен

751 0 0

Стоя под  душа на своята неопетнената съвест 

с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.

Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,

да върне познатия покой и тишините мои бели.

Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви.

На омразата как да отвърна с омраза? Не мога!

С подлост плющяща ли да другарувам? Не мога!

Моя душа, Кръстопът на съдби, на вери различни,

снишават небето твое развихрени пари бензинни!

Колко ли често в теб ауспухът на низостта ще пуши,

ще изхвърля дим отровен и Агнеца в тебе ще души?!

Ти остани Себе си! Тиха, невидима под душ от лъчи!

Прошка и обич тиха към Себе си и към другите бъди!

 

Samadhi

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....