Стоя под  душа на своята неопетнената съвест 

с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.

Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,

да върне познатия покой и тишините мои бели.

Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви.

На омразата как да отвърна с омраза? Не мога!

С подлост плющяща ли да другарувам? Не мога!

Моя душа, Кръстопът на съдби, на вери различни,

снишават небето твое развихрени пари бензинни!

Колко ли често в теб ауспухът на низостта ще пуши,

ще изхвърля дим отровен и Агнеца в тебе ще души?!

Ти остани Себе си! Тиха, невидима под душ от лъчи!

Прошка и обич тиха към Себе си и към другите бъди!

Samadhi