18 нояб. 2018 г., 15:46

Агнеца в мен

755 0 0

Стоя под  душа на своята неопетнената съвест 

с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.

Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,

да върне познатия покой и тишините мои бели.

Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви.

На омразата как да отвърна с омраза? Не мога!

С подлост плющяща ли да другарувам? Не мога!

Моя душа, Кръстопът на съдби, на вери различни,

снишават небето твое развихрени пари бензинни!

Колко ли често в теб ауспухът на низостта ще пуши,

ще изхвърля дим отровен и Агнеца в тебе ще души?!

Ти остани Себе си! Тиха, невидима под душ от лъчи!

Прошка и обич тиха към Себе си и към другите бъди!

 

Samadhi

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...