29 sept 2020, 17:43

Агония

724 0 0

Гласове ехидни ехтят в празнотата
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ

Колко време ще кървя и страдам
Тъга, мизерия и болка... докога
Ще храня толкова змии и демони
Иска ми се да живея тук и сега

Затварям очи - светът умира пред мен
Без право на отговор и без посока
Пътят ми е предопределен, откак съм роден
Да се лутам в мрак, участ жестока

Да страдам и да бродя в самота
Да търся в гротескното красота
От спомените няма къде да се скрия
Не мога от ума си да ги избия

Осъден съм да скитам в агония
Печал стои на трона, вместо страст
Смъртта се взира в мен с ирония
И чака ме със зинала паст

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златин Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...