Гласове ехидни ехтят в празнотата
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ

Колко време ще кървя и страдам
Тъга, мизерия и болка... докога
Ще храня толкова змии и демони
Иска ми се да живея тук и сега

Затварям очи - светът умира пред мен
Без право на отговор и без посока
Пътят ми е предопределен, откак съм роден
Да се лутам в мрак, участ жестока

Да страдам и да бродя в самота
Да търся в гротескното красота
От спомените няма къде да се скрия
Не мога от ума си да ги избия

Осъден съм да скитам в агония
Печал стои на трона, вместо страст
Смъртта се взира в мен с ирония
И чака ме със зинала паст