19 nov 2008, 9:11

Агресия ми подаряваш

856 0 2
 

Студът в погледа ти едва не ме убива,

ражда в мен агресия,

която ме увива

и помага ми да се спася.

 

Студът в думите ти празни

драска по моето сърце

и ражда то обиди разни,

неподходящи за едно дете.

 

Студът в теб ме провокира

да извършвам аз онова,

но не мога да го изпея - нямам лира,

мога да кажа само това.

 

Студът по лицето ти пролазва

и пак изпраща към мене гняв,

и моята уста пак те наказва

с думи остри, примерно, че си ляв.

 

Гневът помага ми да оцелея,

да не се удавя в сълзи

и грубо продължавам да ти пея,

но поне научих сърцето си да върви - да спре да пълзи.

 

 

 

 

                `eFm1

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "празни" като прилагателно, в смисъл говори, но нищо не казва :D ами явно има и хумористична нишка...открил си я ... "Студът по лицето ти пролазва
    и пак изпраща към мене гняв,
    и моята уста пак те наказва
    с думи остри примерно, че си ляв."

  • Студът в думите ти празни - във този ред думата "празни" глагол ли е, че не ми се връзва смислово със следващия ред инак.

    Държа да отбележа, че много се смях на това.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...