19.11.2008 г., 9:11

Агресия ми подаряваш

858 0 2
 

Студът в погледа ти едва не ме убива,

ражда в мен агресия,

която ме увива

и помага ми да се спася.

 

Студът в думите ти празни

драска по моето сърце

и ражда то обиди разни,

неподходящи за едно дете.

 

Студът в теб ме провокира

да извършвам аз онова,

но не мога да го изпея - нямам лира,

мога да кажа само това.

 

Студът по лицето ти пролазва

и пак изпраща към мене гняв,

и моята уста пак те наказва

с думи остри, примерно, че си ляв.

 

Гневът помага ми да оцелея,

да не се удавя в сълзи

и грубо продължавам да ти пея,

но поне научих сърцето си да върви - да спре да пълзи.

 

 

 

 

                `eFm1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "празни" като прилагателно, в смисъл говори, но нищо не казва :D ами явно има и хумористична нишка...открил си я ... "Студът по лицето ти пролазва
    и пак изпраща към мене гняв,
    и моята уста пак те наказва
    с думи остри примерно, че си ляв."

  • Студът в думите ти празни - във този ред думата "празни" глагол ли е, че не ми се връзва смислово със следващия ред инак.

    Държа да отбележа, че много се смях на това.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...