Ах, ако можех
Ах, ако можех да летя
и всичко хубаво да видя.
При птичките да се стая
и гнездо с тях да свия.
Ах, ако можех да живея под вълните,
с рибките из морето да лудея.
А с русалките да си споделям мечтите
и песните си с тях да пея.
Ах, ако можех да съм като песен,
всеки да ме пее и разпява.
Да ме слушат в самотна есен
и слънцето да ги огрявя.
Иска ми се, но не може.
Съдбата така е отредила.
Човек да съм, това е, Боже.
С това ме е дарила.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Добрева Todos los derechos reservados
