Ах, ако можех да летя
и всичко хубаво да видя.
При птичките да се стая
и гнездо с тях да свия.
Ах, ако можех да живея под вълните,
с рибките из морето да лудея.
А с русалките да си споделям мечтите
и песните си с тях да пея.
Ах, ако можех да съм като песен,
всеки да ме пее и разпява.
Да ме слушат в самотна есен
и слънцето да ги огрявя.
Иска ми се, но не може.
Съдбата така е отредила.
Човек да съм, това е, Боже.
С това ме е дарила.
© Пламена Добрева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
