Не питам друг има ли до теб.
Това дори не ме интересува.
Нека има. Така е редно –
сама не бива да кукуваш...
Стига ми, че съществуваш,
че денем срещам те навред,
нощем да мога да те сънувам
толкова не моя и не чужда...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados