Ах, жената! (размисли на съвременния Адам)
Защо и дадох своето ребро?
(до дъното на костите се мразя)
Уж Господ ми я прати за добро,
а всъщност с нея само ме наказа.
Загубих Рая. Пъкъл ме гори!
(сълзите си изпивам за закуска)
И няма, няма кой да ме спаси!
Спасението вечно ме пропуска.
Преди търпях. (Опитвах се поне!)
Но ябълката взе да не достига.
Сега върви. Събаря светове
с наопаки обърнатата книга.
А винаги виновният съм аз!
(така добре се скубе по косите
и драматично заизвива глас,
че биха и повярвали звездите)
И ето ме едва останал жив
под тежките юмруци на жената!
Навярно щях да бъда по-щастлив,
ако за спътник бях избрал змията...
(до дъното на костите се мразя)
Уж Господ ми я прати за добро,
а всъщност с нея само ме наказа.
Загубих Рая. Пъкъл ме гори!
(сълзите си изпивам за закуска)
И няма, няма кой да ме спаси!
Спасението вечно ме пропуска.
Преди търпях. (Опитвах се поне!)
Но ябълката взе да не достига.
Сега върви. Събаря светове
с наопаки обърнатата книга.
А винаги виновният съм аз!
(така добре се скубе по косите
и драматично заизвива глас,
че биха и повярвали звездите)
И ето ме едва останал жив
под тежките юмруци на жената!
Навярно щях да бъда по-щастлив,
ако за спътник бях избрал змията...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васка Мадарова Todos los derechos reservados
