Защо и дадох своето ребро?
(до дъното на костите се мразя)
Уж Господ ми я прати за добро,
а всъщност с нея само ме наказа.
Загубих Рая. Пъкъл ме гори!
(сълзите си изпивам за закуска)
И няма, няма кой да ме спаси!
Спасението вечно ме пропуска.
Преди търпях. (Опитвах се поне!)
Но ябълката взе да не достига.
Сега върви. Събаря светове
с наопаки обърнатата книга. ...