Feb 18, 2009, 9:12 PM

Ах, жената! (размисли на съвременния Адам)

Poetry » Other

1.9K 3 35

Защо и дадох своето ребро?
(до дъното на костите се мразя)
Уж Господ ми я прати за добро,
а всъщност с нея само ме наказа.

Загубих Рая. Пъкъл ме гори!
(сълзите си изпивам за закуска)
И няма, няма кой да ме спаси!
Спасението вечно ме пропуска.

Преди търпях. (Опитвах се поне!)
Но ябълката взе да не достига.
Сега върви. Събаря светове
с наопаки обърнатата книга.

А винаги виновният съм аз!
(така добре се скубе по косите
и драматично заизвива глас,
че биха и повярвали звездите)

И ето ме едва останал жив
под тежките юмруци на жената!
Навярно щях да бъда по-щастлив,
ако за спътник бях избрал змията...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасен стих!
Поздравления!
Как съм го пропуснала досега?

2021-02-15T16:02:28+02:00
small_heart (Теди)

Мнооого интересно, усмихна ме.

2010-03-31T15:45:54+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Може да е пробвал и със змията!
Жената с познания е истинско бедствие! На всичко отгоре любопитството й се увеличава.
Когато Бог създал Ева, Адам Го попитал:
- Защо Си я направил толкова красива?
- За да я харесаш, Адаме.
- А защо толкова глупава?
- За да може и тя да те хареса!

Мисля си дали Ева не е изяла по-узрялата или по-голямата част от ябълката.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=159130

2009-09-02T22:14:56+03:00
witheflag (Пи Мор)

Аххх хаааа....добре казано.Харесах.

2009-03-27T11:57:45+02:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Горкият...

2009-03-23T10:18:02+02:00