Feb 18, 2009, 9:12 PM

Ах, жената! (размисли на съвременния Адам) 

  Poetry » Other
1743 3 35
Защо и дадох своето ребро?
(до дъното на костите се мразя)
Уж Господ ми я прати за добро,
а всъщност с нея само ме наказа.

Загубих Рая. Пъкъл ме гори!
(сълзите си изпивам за закуска)
И няма, няма кой да ме спаси!
Спасението вечно ме пропуска.

Преди търпях. (Опитвах се поне!)
Но ябълката взе да не достига.
Сега върви. Събаря светове
с наопаки обърнатата книга.

А винаги виновният съм аз!
(така добре се скубе по косите
и драматично заизвива глас,
че биха и повярвали звездите)

И ето ме едва останал жив
под тежките юмруци на жената!
Навярно щях да бъда по-щастлив,
ако за спътник бях избрал змията...



© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??