18 февр. 2009 г., 21:12

Ах, жената! (размисли на съвременния Адам) 

  Поэзия » Другая
1744 3 35
Защо и дадох своето ребро?
(до дъното на костите се мразя)
Уж Господ ми я прати за добро,
а всъщност с нея само ме наказа.

Загубих Рая. Пъкъл ме гори!
(сълзите си изпивам за закуска)
И няма, няма кой да ме спаси!
Спасението вечно ме пропуска.

Преди търпях. (Опитвах се поне!)
Но ябълката взе да не достига.
Сега върви. Събаря светове
с наопаки обърнатата книга.

А винаги виновният съм аз!
(така добре се скубе по косите
и драматично заизвива глас,
че биха и повярвали звездите)

И ето ме едва останал жив
под тежките юмруци на жената!
Навярно щях да бъда по-щастлив,
ако за спътник бях избрал змията...



© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??