20 jun 2007, 10:27

Ах, колко секси беше тя

  Poesía
1.2K 0 9
Веднъж в Кратунци си вървях,
с душа от блянове обзета,
и не усетих как съм спрял
пред портичката на Винета!

Ах, колко секси беше тя,
като плевеше магданоса!
Полунаведена напред,
полуразкрачена и боса!

През белия й панталон
личаха цветните бикини,
делящи гладкия й ханш
на две разкошни половини!

И аз, загледал се във тях,
почувствувах как отмалявам,
и как сърцето ми тупти,
и как, по-ниско, се втвърдявам!

Ах, колко секси беше тя,
като плевеше магданоса -
в полупрозрачен панталон,
полуразкрачена и боса!

Ах, колко секси беше тя...!

Но аз побързах да отмина,
че със коприва във ръка
отдолу бързаше Калина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тея двете ще те уморят. Ама и ти си един...Как така неусетно точно там се спря, просто се чудя?!
  • Хехе....посмях се от сърце.....ама таз Калина много лоша брей,та чак с коприва ще въдворява ред..хихи...Добре ,че си избягал
    Поздравче за веселото стихче!!!
  • Не Риа, в такива случаи нужда от пчели няма. А за Калина - не че е имала нещо против мен или Винета, но в Кратунци тя бди за морала! И не разрешава с друга освен с нея да се заглеждат и задяват, защото само за себе си е сигурна, че не се поддава!
  • Това с втвърдяването, нали не е от пчелата този път? Поздравявам те! Имаш око за женските форми. Знаеш какво преследваш за плячка, но знаеш и от какво да се боиш...
  • Е тази Калина не знае ли, че под бял панталон се носи само бяло бельо? Ако няма да ходи без него.
    Поздрави за усмивките, Ангар!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...