6 jul 2010, 11:46

Ах, морето... 

  Poesía » Filosófica
493 0 2

Душата ми на тебе е обречена,

да те жадувам всеки ден и час,

да те прегръщам тайно, щом си с мене,

да ме омайваш с твоя тих неонов глас.

Или пък бурно, диво и необуздано

да ме връхлиташ без слова,

да ме  отнасяш някъде и немечтано

да ме обсебваш както и сега.

Да те желая, Боже, как да те желая,

да те желая и до сетния си час,

да те обичам, Боже, колко те обичам –

това не знам дори самата аз!

Но зная, винаги ще зная

и ще те търся заради това,

че чувствам твоята омая,

дори да съм далече от брега!

 

19.07.2007 г., Царево

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??