Ах, морето...
Душата ми на тебе е обречена,
да те жадувам всеки ден и час,
да те прегръщам тайно, щом си с мене,
да ме омайваш с твоя тих неонов глас.
Или пък бурно, диво и необуздано
да ме връхлиташ без слова,
да ме отнасяш някъде и немечтано
да ме обсебваш както и сега.
Да те желая, Боже, как да те желая,
да те желая и до сетния си час,
да те обичам, Боже, колко те обичам –
това не знам дори самата аз!
Но зная, винаги ще зная
и ще те търся заради това,
че чувствам твоята омая,
дори да съм далече от брега!
19.07.2007 г., Царево
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
