Ах, морето...

meri2505 (Мария)
28 0

6 июл. 2010 г., 11:46

Поэзия » Философская

520 0 2

Душата ми на тебе е обречена,

да те жадувам всеки ден и час,

да те прегръщам тайно, щом си с мене,

да ме омайваш с твоя тих неонов глас.

Или пък бурно, диво и необуздано

да ме връхлиташ без слова,

да ме отнасяш някъде и немечтано

да ме обсебваш както и сега.

Да те желая, Боже, как да те желая,

да те желая и до сетния си час,

да те обичам, Боже, колко те обичам –

това не знам дори самата аз!

Но зная, винаги ще зная

и ще те търся заради това,

че чувствам твоята омая,

дори да съм далече от брега!

19.07.2007 г., Царево