Ах, морето...
Душата ми на тебе е обречена,
да те жадувам всеки ден и час,
да те прегръщам тайно, щом си с мене,
да ме омайваш с твоя тих неонов глас.
Или пък бурно, диво и необуздано
да ме връхлиташ без слова,
да ме отнасяш някъде и немечтано
да ме обсебваш както и сега.
Да те желая, Боже, как да те желая,
да те желая и до сетния си час,
да те обичам, Боже, колко те обичам –
това не знам дори самата аз!
Но зная, винаги ще зная
и ще те търся заради това,
че чувствам твоята омая,
дори да съм далече от брега!
19.07.2007 г., Царево
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
