Вече си бе легнала

и наблюдаваше луната.

Светлината превръщаше тъмната стая 

в съвсем друга- светла картина.

Нощта бе топла,

ме можеше да заспи.

Вълнението я погубвашe,

скоро щеше да го види.

Небето бе ясно,

виждаха се и звездите.

Скоро щяха да ги гледат с часове

или поне така се надяваше.

"Може би сега  

в другия край на света 

и той гледа същата луна."

Каза си наивно тя.

"Може би и той

като мене сега,

върти се безмълвно

от страна на страна.

Спомня си нощите 

в оназ вековна гора

и си мечтае за дните,

скоро... в пустошта.

Може би скришно 

отваря албума,

с нашите снимки

от преди цяла година."

"Колко съм наивна

усети се тя.

Той навярно спи 

cладко в нощта." 

Сложи точка и хвърли листа!