20.08.2016 г., 19:18

Ах, тази луна

1.2K 1 0

Вече си бе легнала

и наблюдаваше луната.

Светлината превръщаше тъмната стая 

в съвсем друга- светла картина.

 

Нощта бе топла,

ме можеше да заспи.

Вълнението я погубвашe,

скоро щеше да го види.

 

Небето бе ясно,

виждаха се и звездите.

Скоро щяха да ги гледат с часове

или поне така се надяваше.

 

"Може би сега  

в другия край на света 

и той гледа същата луна."

Каза си наивно тя.

 

"Може би и той

като мене сега,

върти се безмълвно

от страна на страна.

 

Спомня си нощите 

в оназ вековна гора

и си мечтае за дните,

скоро... в пустошта.

 

Може би скришно 

отваря албума,

с нашите снимки

от преди цяла година."

 

"Колко съм наивна

усети се тя.

Той навярно спи 

cладко в нощта." 

 

Сложи точка и хвърли листа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дебора Запрянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...