Не, не те лъжа, като казвам,
че те обичам повече от всичко,
или ти си останала празна
след няколко хиляди двуличници?
Какво пък има да му мислиш -
всички тези хипотези за мен?
Може би тук логиката е излишна,
може би пък така ти е по-добре?
Не ми трябва да те притежавам,
по-красиво ще е - мене пък ти,
защото така ще по-добре остават
само идеите, които са ти дошли.
И наистина твърде много се чудиш -
какво се случва сега между нас,
понякога се питам дали не си луда,
или в теории влагаш цялата си страст...
© Христо Андонов Todos los derechos reservados