15 jun 2012, 10:31

Ах, това време

  Poesía » Otra
767 0 0

Ах, това време

 

Поглъщам жадно топлината на деня.

Гласът ми се прелива с чудна сила.

Как този свят да разбера,

като моето време все не стига?

 

Разнищтвам дните си с вечността.

Една далечна мисъл пак ме води.

Летя лудешки с тази игра,

дано само радост да ме споходи!

 

И няма да пропусна нито миг

белите ми дни да излетят безцелно!

Затворя ли деня си с нощта,

зная, че ще си отида бързо.

 

На рамената си нося горестта,

но моят полъх пак ме следва.

Оцелелите си чувства как да спра,

като пак избухват с нова сила?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...