15 июн. 2012 г., 10:31

Ах, това време

770 0 0

Ах, това време

 

Поглъщам жадно топлината на деня.

Гласът ми се прелива с чудна сила.

Как този свят да разбера,

като моето време все не стига?

 

Разнищтвам дните си с вечността.

Една далечна мисъл пак ме води.

Летя лудешки с тази игра,

дано само радост да ме споходи!

 

И няма да пропусна нито миг

белите ми дни да излетят безцелно!

Затворя ли деня си с нощта,

зная, че ще си отида бързо.

 

На рамената си нося горестта,

но моят полъх пак ме следва.

Оцелелите си чувства как да спра,

като пак избухват с нова сила?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...