Ах, това време
771
0
0
Ах, това време
Поглъщам жадно топлината на деня.
Гласът ми се прелива с чудна сила.
Как този свят да разбера,
като моето време все не стига?
Разнищтвам дните си с вечността.
Една далечна мисъл пак ме води.
Летя лудешки с тази игра,
дано само радост да ме споходи!
И няма да пропусна нито миг
белите ми дни да излетят безцелно!
Затворя ли деня си с нощта,
зная, че ще си отида бързо.
На рамената си нося горестта,
но моят полъх пак ме следва.
Оцелелите си чувства как да спра,
като пак избухват с нова сила?
© Мария All rights reserved.
