Автор: Огнян Колев
Малкото юначе,
което си няма калпаче
(понеже все си го губи)
и никак не го обича,
скоро ще почне да тича,
да говори, после да срича.
Малкото юначе
пътува, сънува,
върти се бълнува.
Нощем предвкусва,
опипва с ръчички
и търка очички
Малкото юначе
сутрин с усмивка престъпва,
широко попиващо всичко.
Разтяга прозявки
и чака заявки
за игри и закачки.
Защото денят е винаги хубав,
когато ти викат по име,
а ти отговаряш с
- мама и тати.
© Огнян Колев Todos los derechos reservados