elivasi (Ели Василева)
12 3
21 oct 2010, 18:20

Ако... 

  Poesía » De amor
713 0 6

 

Повикай ме в някоя празна и прашна неделя,

когато ветровете мълчат и морето е просто вода,

когато в забавен каданс часовете се стелят

и в пустинния призрачен свят не оставят следа.

 

Повикай ме, разпилей хоризонта на скуката,

превърни тишината в митичен хорал за обичане.

Ще се втурна към теб и забравила стари поуки,

ще загърбя разумното с дързостта на наивно момиче.

 

Само пак ме повикай! Събуди ме от тази летаргия,

приковала ме властно към цифрата в броя години.

Превърни ме във бъдеще – знойно, томително… Хайде!

И върни ми живеца, преди във кръвта да изстине…

 

Има още зелени треви сред скалите разронени,

има още четвъртъци, заредени с очакване жарещо,

има още невдъхнат копнеж и възторг неотронен…

Само ти ме повикай! И чакай на същата гара.

 

© Ели Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??