Ако...
Повикай ме в някоя празна и прашна неделя,
когато ветровете мълчат и морето е просто вода,
когато в забавен каданс часовете се стелят
и в пустинния призрачен свят не оставят следа.
Повикай ме, разпилей хоризонта на скуката,
превърни тишината в митичен хорал за обичане.
Ще се втурна към теб и забравила стари поуки,
ще загърбя разумното с дързостта на наивно момиче.
Само пак ме повикай! Събуди ме от тази летаргия,
приковала ме властно към цифрата в броя години.
Превърни ме във бъдеще – знойно, томително… Хайде!
И върни ми живеца, преди във кръвта да изстине…
Има още зелени треви сред скалите разронени,
има още четвъртъци, заредени с очакване жарещо,
има още невдъхнат копнеж и възторг неотронен…
Само ти ме повикай! И чакай на същата гара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Василева Всички права запазени
това с гарата.......