elivasi (Ели Василева)
12 3
Oct 21, 2010, 6:20 PM

Ако... 

  Poetry » Love
712 0 6

 

Повикай ме в някоя празна и прашна неделя,

когато ветровете мълчат и морето е просто вода,

когато в забавен каданс часовете се стелят

и в пустинния призрачен свят не оставят следа.

 

Повикай ме, разпилей хоризонта на скуката,

превърни тишината в митичен хорал за обичане.

Ще се втурна към теб и забравила стари поуки,

ще загърбя разумното с дързостта на наивно момиче.

 

Само пак ме повикай! Събуди ме от тази летаргия,

приковала ме властно към цифрата в броя години.

Превърни ме във бъдеще – знойно, томително… Хайде!

И върни ми живеца, преди във кръвта да изстине…

 

Има още зелени треви сред скалите разронени,

има още четвъртъци, заредени с очакване жарещо,

има още невдъхнат копнеж и възторг неотронен…

Само ти ме повикай! И чакай на същата гара.

 

© Ели Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??