23 jun 2015, 21:36

Ако... 

  Poesía
570 0 2

АКО...

 

Когато си отида -

не скърбете.

Копняла съм...

светулчената дреха.

На този свят -

сред буренака цвете,

додея ми да зъзна - голо ехо.

Веднъж ли бури виха.

И вихрушки.

Водовъртежи -

лъснала спирала.

Помиташе ме грохот -

по хайдушки.

Летях... към бездни.

Скитах - до премала.

Не смогнах -

росна капка да отпия.

С добро да спра проклятие, магия.

За свята болка билка да открия.

На скитника сълзите да изпия.

Защо ли още тука се пилея?

Строшена радост -

чашата горчива.

Сълза. И огън. Дим...

Небето зрее!

Простете ми...

Ако...

съм ТАМ щастлива.

 

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Простете ми...

    Ако...

    съм ТАМ щастлива."


    Мълва е щастието.Някой го е имал,
    а друг е чул,че някой е щастлив.
    И завидял... А завистта е име
    което на забрава подлежи...

    Аплодисменти и благодаря!Определено ще те чета!
  • Благодаря, Белла, че ми го пожелаваш тук! А - иначе - мнозина не прощават на щастливите тук, камо ли ТАМ... Хубав ден!
Propuestas
: ??:??