Ако...
АКО...
Когато си отида -
не скърбете.
Копняла съм...
светулчената дреха.
На този свят -
сред буренака цвете,
додея ми да зъзна - голо ехо.
Веднъж ли бури виха.
И вихрушки.
Водовъртежи -
лъснала спирала.
Помиташе ме грохот -
по хайдушки.
Летях... към бездни.
Скитах - до премала.
Не смогнах -
росна капка да отпия.
С добро да спра проклятие, магия.
За свята болка билка да открия.
На скитника сълзите да изпия.
Защо ли още тука се пилея?
Строшена радост -
чашата горчива.
Сълза. И огън. Дим...
Небето зрее!
Простете ми...
Ако...
съм ТАМ щастлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
