Ако...
АКО...
Когато си отида -
не скърбете.
Копняла съм...
светулчената дреха.
На този свят -
сред буренака цвете,
додея ми да зъзна - голо ехо.
Веднъж ли бури виха.
И вихрушки.
Водовъртежи -
лъснала спирала.
Помиташе ме грохот -
по хайдушки.
Летях... към бездни.
Скитах - до премала.
Не смогнах -
росна капка да отпия.
С добро да спра проклятие, магия.
За свята болка билка да открия.
На скитника сълзите да изпия.
Защо ли още тука се пилея?
Строшена радост -
чашата горчива.
Сълза. И огън. Дим...
Небето зрее!
Простете ми...
Ако...
съм ТАМ щастлива.
© Донка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Белла, че ми го пожелаваш тук! А - иначе - мнозина не прощават на щастливите тук, камо ли ТАМ... Хубав ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ако...
съм ТАМ щастлива."
Мълва е щастието.Някой го е имал,
а друг е чул,че някой е щастлив.
И завидял... А завистта е име
което на забрава подлежи...
Аплодисменти и благодаря!Определено ще те чета!