Ще бъда сама отново в нощта

и ще плаче тайно мойта душа,

ще се слеят сълзите с дъжда

и ще усетя колко съм сама сега!

Ако вместо сълзи, бисери капят,

ако от усмивката моя рози ухаят,

ако самотата може огърлица да стане

и всеки отминал ден перла остане,

щеше ли да си тогава с мен,

щях ли сама да бъда в този ден?

Само миг ми трябва да разбера

защо е сурова тази съдба,

може би всичко е с цена

и със самотата трябва аз да я платя.