Ще бъда сама отново в нощта
и ще плаче тайно мойта душа,
ще се слеят сълзите с дъжда
и ще усетя колко съм сама сега!
Ако вместо сълзи, бисери капят,
ако от усмивката моя рози ухаят,
ако самотата може огърлица да стане
и всеки отминал ден перла остане,
щеше ли да си тогава с мен,
щях ли сама да бъда в този ден?
Само миг ми трябва да разбера
защо е сурова тази съдба,
може би всичко е с цена
и със самотата трябва аз да я платя.
© Милена Всички права запазени