17.09.2008 г., 12:07

ако бях...

1.2K 0 0

Ще бъда сама отново в нощта

и ще плаче тайно мойта душа,

ще се слеят сълзите с дъжда

и ще усетя колко съм сама сега!

 

Ако вместо сълзи, бисери капят,

ако от усмивката моя рози ухаят,

ако самотата може огърлица да стане

и всеки отминал ден перла остане,

щеше ли да си тогава с мен,

щях ли сама да бъда в този ден?

 

Само миг ми трябва да разбера

защо е сурова тази съдба,

може би всичко е с цена

и със самотата трябва аз да я платя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...