Кристалните обувки

Poesía » Otra

1.3K 0 1

Ако дори една калинка стъпчеш, Пепеляшке,

бързаща в омарата на розите, в надипления здрач,

за среща с най-мечтания, ако дори една

калинка стъпчеш, знай -

градината и аз, и вятърът ще се разплачем.

Ще се разплачем, дори ако една

калинка сутрин в пръстите ти кацне,

но отпъдиш я с пианото,

ще плачем, знай -

градината, нощта и вятърът, и аз …

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0