Jan 5, 2010, 4:19 PM  

Кристалните обувки

  Poetry » Other
1.3K 0 1

Ако дори една калинка  стъпчеш, Пепеляшке,

бързаща  в омарата на розите, в надипления здрач,

за среща с най-мечтания, ако дори една

калинка стъпчеш, знай -

градината и аз, и вятърът ще се разплачем.

 

Ще се разплачем, дори ако една

калинка сутрин в пръстите  ти  кацне,

но отпъдиш  я с пианото,

ще плачем, знай -

градината, нощта и вятърът, и аз …

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВЕСЕЛИНА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...