Jan 5, 2010, 4:19 PM  

Кристалните обувки

  Poetry » Other
1.3K 0 1

Ако дори една калинка  стъпчеш, Пепеляшке,

бързаща  в омарата на розите, в надипления здрач,

за среща с най-мечтания, ако дори една

калинка стъпчеш, знай -

градината и аз, и вятърът ще се разплачем.

 

Ще се разплачем, дори ако една

калинка сутрин в пръстите  ти  кацне,

но отпъдиш  я с пианото,

ще плачем, знай -

градината, нощта и вятърът, и аз …

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВЕСЕЛИНА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...