20 nov 2007, 11:24

Ако грешната пътека съм поела 

  Poesía » Civil
956 0 24
Понякога в мечтите си
аз виждам хилядите утрини
на своя безвъзвратно минал свят…
Обвити в мъгла, студено-преднамерена,
но твърде късно осъзнах това.
Сега, издигайки се от прахта,
(не! Кой казва, че съм птица феникс?)
опитвам да направя първите си крачки,
както някога, когато мама учеше ме да вървя…
Не ще да търся плахо себе си,
на други ще оставя тези намерения.
Намерих ли се?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??