Понякога в мечтите си
аз виждам хилядите утрини
на своя безвъзвратно минал свят…
Обвити в мъгла, студено-преднамерена,
но твърде късно осъзнах това.
Сега, издигайки се от прахта,
(не! Кой казва, че съм птица феникс?)
опитвам да направя първите си крачки,
както някога, когато мама учеше ме да вървя…
Не ще да търся плахо себе си,
на други ще оставя тези намерения.
Намерих ли се?! ...