Ако грешната пътека съм поела
Понякога в мечтите си
аз виждам хилядите утрини
на своя безвъзвратно минал свят…
Обвити в мъгла, студено-преднамерена,
но твърде късно осъзнах това.
Сега, издигайки се от прахта,
(не! Кой казва, че съм птица феникс?)
опитвам да направя първите си крачки,
както някога, когато мама учеше ме да вървя…
Не ще да търся плахо себе си,
на други ще оставя тези намерения.
Намерих ли се?!
Може би в нечия непреднамереност…
Единствено ще търся слънчева пътека вече,
която ще ме изведе от тоя ад…
И ако сбъркам,
ако грешната пътека съм поела,
единствен съдник да ми бъде Господ.
И без това изплащам чужди грехове,
виновно грешна…Но нека той реши това.
И ако греша, то нека ме накаже,
жертвено…
Не ме е страх от изпитанията, Боже!
Дори от нея, сестрата на живота -
в черно, с която някога се запознах -
и бях очи в очи със нея, там
в тъмния тунел, през който се опитваше
да ме измъкне, отвъд,
заради нечий жалък опит,
животът ми… да свърши.
Но не успя тогаз, проклетницата,
и ме пусна да живея, в онзи ден, когато
след шеметна борба, й казах да си тръгва,
Но без мен! Защото…
Писано ми било да живея…
NG/nnn
18 ноември 2007
© Нели All rights reserved.
