12 oct 2024, 18:12

Ако има Рай

  Poesía
388 2 2

АКО ИМА РАЙ

 

Вече не сънувам птици.

Нито пролетни треви.

В листопада по терлици

зимата към мен върви.

 

Бяла пряспа ще затрупа

пухкавите ми следи.

Слънцето като под лупа

в облаците ще мъжди.

 

Сприята ще чорли грива

през плешивите нивя.

Мен във тая крива нива

кой ли вятър ме довя?

 

Друмник – с пътната тояга

и торбе със сух комат,

време ми е да избягам

в някой по-добричък свят.

 

Има ли го? – аз не зная.

Ше го стигна ли? – не знам.

Ако съществува Раят,

Господи, върни ме там!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятна образност, удоволствие си, Валюше.
  • Хем тъжно, хем самоиронично.
    Важното е да се опитаме да оставим следа.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...