Ако има Рай
АКО ИМА РАЙ
Вече не сънувам птици.
Нито пролетни треви.
В листопада по терлици
зимата към мен върви.
Бяла пряспа ще затрупа
пухкавите ми следи.
Слънцето като под лупа
в облаците ще мъжди.
Сприята ще чорли грива
през плешивите нивя.
Мен във тая крива нива
кой ли вятър ме довя?
Друмник – с пътната тояга
и торбе със сух комат,
време ми е да избягам
в някой по-добричък свят.
Има ли го? – аз не зная.
Ше го стигна ли? – не знам.
Ако съществува Раят,
Господи, върни ме там!
© Валери Станков All rights reserved.
