4 jun 2017, 0:26

Ако животът е тайна,

  Poesía
986 11 15

какво се случва узнаеш ли я...?
Ако не е тайна, за какво живееш...?
Ако любовта е важна,
защо ни напуска...?
Лебедът отпечатва шия
в пещерата на съмнението.
Подземната река е награда за белотата.
Черна осмица спатия среща седмица пика...
Вятърът няма посока, но леговището си достига.
Капакът на ковчега е отворен,
но тялото не вижда отвор.
Бяла лястовица на мьобиусов лист каца.
Черна врана остава.
Виолетова крава е бъдещето.
Съсирва слънцето.
Дои водата...
Сърцето е самотен воденичен камък.
Всеки е вдовец на душата си.
Кон Тики без океан е нищо.
Едно хвърчило е прероден Икар,
но кой го вижда...?
Времето е дух затворен в бутилка от Небитие.
Намисли си желание преди да я отвориш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова споделени тайни над които да се замислиш! Поздравления!
  • Всяка дума обмислена и на място
  • Ценни мисли, които може би ще помогнат в разгадаването на тайната - живот...
    "Сърцето е самотен воденичен камък.
    Всеки е вдовец на душата си."
    "Времето е дух затворен в бутилка от Небитие.
    Намисли си желание преди да я отвориш."
    Цитираните особено ми допаднаха. Поздравления!
  • Всичко което си написал тук, Младене, ми звучи като притча за живота, с много богата, високонравствена философия! Дълбок замисъл, но един прочит не е достатъчен, защото всеки път се открива една нова дълбочина... Благодаря за удоволствието!
  • Дълбока филосовска душа, но мрачни виждания за нещата." всеки е вдовец на душата си" Само самотника може да използва тези думи. Бъди по-мил към събитията , много е мрачно.Поздрави и успехи през седмицата.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...