Ако животът е тайна,
какво се случва узнаеш ли я...?
Ако не е тайна, за какво живееш...?
Ако любовта е важна,
защо ни напуска...?
Лебедът отпечатва шия
в пещерата на съмнението.
Подземната река е награда за белотата.
Черна осмица спатия среща седмица пика...
Вятърът няма посока, но леговището си достига.
Капакът на ковчега е отворен,
но тялото не вижда отвор.
Бяла лястовица на мьобиусов лист каца.
Черна врана остава.
Виолетова крава е бъдещето.
Съсирва слънцето.
Дои водата...
Сърцето е самотен воденичен камък.
Всеки е вдовец на душата си.
Кон Тики без океан е нищо.
Едно хвърчило е прероден Икар,
но кой го вижда...?
Времето е дух затворен в бутилка от Небитие.
Намисли си желание преди да я отвориш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
