4.06.2017 г., 0:26

Ако животът е тайна,

988 11 15

какво се случва узнаеш ли я...?
Ако не е тайна, за какво живееш...?
Ако любовта е важна,
защо ни напуска...?
Лебедът отпечатва шия
в пещерата на съмнението.
Подземната река е награда за белотата.
Черна осмица спатия среща седмица пика...
Вятърът няма посока, но леговището си достига.
Капакът на ковчега е отворен,
но тялото не вижда отвор.
Бяла лястовица на мьобиусов лист каца.
Черна врана остава.
Виолетова крава е бъдещето.
Съсирва слънцето.
Дои водата...
Сърцето е самотен воденичен камък.
Всеки е вдовец на душата си.
Кон Тики без океан е нищо.
Едно хвърчило е прероден Икар,
но кой го вижда...?
Времето е дух затворен в бутилка от Небитие.
Намисли си желание преди да я отвориш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова споделени тайни над които да се замислиш! Поздравления!
  • Всяка дума обмислена и на място
  • Ценни мисли, които може би ще помогнат в разгадаването на тайната - живот...
    "Сърцето е самотен воденичен камък.
    Всеки е вдовец на душата си."
    "Времето е дух затворен в бутилка от Небитие.
    Намисли си желание преди да я отвориш."
    Цитираните особено ми допаднаха. Поздравления!
  • Всичко което си написал тук, Младене, ми звучи като притча за живота, с много богата, високонравствена философия! Дълбок замисъл, но един прочит не е достатъчен, защото всеки път се открива една нова дълбочина... Благодаря за удоволствието!
  • Дълбока филосовска душа, но мрачни виждания за нещата." всеки е вдовец на душата си" Само самотника може да използва тези думи. Бъди по-мил към събитията , много е мрачно.Поздрави и успехи през седмицата.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....