Ако лекувах болката с една усмивка
И тъкмо мисля, че съм подредила
душата си и мислите, и чувствата
и гледам те - към мен засилен! -
като пегас в галоп препускаш!
Къде си тръгнал, чакай! Спри се!
Не може тъй! Нали до вчера
не бях изобщо в твойте мисли!
Сега ли точно ме намери?
Сега, когато си налагам
да те изтрия от деня и страховете си!
Решил си ти, че тебе чакам
и ми напомняш пак за себе си!
Да знаеш само колко трудно
сърцето си накарах да мълчи!
Не просто ще ти стане мъчно,
а чак и тебе ще те заболи!
Сега дойде. Защо сега?
Във мене споменът не стихва!
Щях да бъда най-щастливата жена,
ако лекувах болката с една усмивка!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
