Ако лекувах болката с една усмивка

Poetry » Love

1K 0 13

И тъкмо мисля, че съм подредила
душата си и мислите, и чувствата
и гледам те - към мен засилен! -
като пегас в галоп препускаш!
Къде си тръгнал, чакай! Спри се!
Не може тъй! Нали до вчера
не бях изобщо в твойте мисли!
Сега ли точно ме намери?
Сега, когато си налагам
да те изтрия от деня и страховете си!
Решил си ти, че тебе чакам
и ми напомняш пак за себе си!
Да знаеш само колко трудно
сърцето си накарах да мълчи!
Не просто ще ти стане мъчно,
а чак и тебе ще те заболи!
Сега дойде. Защо сега?
Във мене споменът не стихва!
Щях да бъда най-щастливата жена,
ако лекувах болката с една усмивка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Сиджи (Ваня)

Вълнуващ и прекрасен стих!Ех, ако можеше...!

2010-08-20T13:08:50+03:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми!

2010-08-19T21:33:15+03:00
сиа (Силвия Андреева)

Защото моментът е сега...
Пък и със сигурност си щастлива жена!!!
Вярвай в това!!!

2010-08-19T19:54:46+03:00
alex_f52 (Александра Николова)

Да беше толкова лесно... само с една усмивка..

2010-08-19T19:41:28+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Върви идеално до последните две строфи - там нарушаваш ритъма, който до този момент спазваш стриктно. Иска ми се до края да се излее целия стих, както мъката и болката ти се изливат. Просто предлагам:
а можех да съм най-щастлива аз
ако лекувах болката с усмивка

или нещо подобно, както си решиш.

Иначе прекрасно стихотворение. 6+!

2010-08-19T19:39:33+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0