19 авг. 2010 г., 07:56  

Ако лекувах болката с една усмивка

1K 0 13

И тъкмо мисля, че съм подредила
душата си и мислите, и чувствата
и гледам те - към мен засилен! -
като пегас в галоп препускаш!
Къде си тръгнал, чакай! Спри се!
Не може тъй! Нали до вчера
не бях изобщо в твойте мисли!
Сега ли точно ме намери?
Сега, когато си налагам
да те изтрия от деня и страховете си!
Решил си ти, че тебе чакам
и ми напомняш пак за себе си!
Да знаеш само колко трудно
сърцето си накарах да мълчи!
Не просто ще ти стане мъчно,
а чак и тебе ще те заболи!
Сега дойде. Защо сега?
Във мене споменът не стихва!
Щях да бъда най-щастливата жена,
ако лекувах болката с една усмивка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вълнуващ и прекрасен стих!Ех, ако можеше...!
  • Хареса ми!
  • Защото моментът е сега...
    Пък и със сигурност си щастлива жена!!!
    Вярвай в това!!!
  • Да беше толкова лесно... само с една усмивка..
  • Върви идеално до последните две строфи - там нарушаваш ритъма, който до този момент спазваш стриктно. Иска ми се до края да се излее целия стих, както мъката и болката ти се изливат. Просто предлагам:
    а можех да съм най-щастлива аз
    ако лекувах болката с усмивка

    или нещо подобно, както си решиш.

    Иначе прекрасно стихотворение. 6+!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...