Ако лекувах болката с една усмивка

Поезия » Любовна

1K 0 13

И тъкмо мисля, че съм подредила
душата си и мислите, и чувствата
и гледам те - към мен засилен! -
като пегас в галоп препускаш!
Къде си тръгнал, чакай! Спри се!
Не може тъй! Нали до вчера
не бях изобщо в твойте мисли!
Сега ли точно ме намери?
Сега, когато си налагам
да те изтрия от деня и страховете си!
Решил си ти, че тебе чакам
и ми напомняш пак за себе си!
Да знаеш само колко трудно
сърцето си накарах да мълчи!
Не просто ще ти стане мъчно,
а чак и тебе ще те заболи!
Сега дойде. Защо сега?
Във мене споменът не стихва!
Щях да бъда най-щастливата жена,
ако лекувах болката с една усмивка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Сиджи (Ваня)

Вълнуващ и прекрасен стих!Ех, ако можеше...!

2010-08-20T13:08:50+03:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми!

2010-08-19T21:33:15+03:00
сиа (Силвия Андреева)

Защото моментът е сега...
Пък и със сигурност си щастлива жена!!!
Вярвай в това!!!

2010-08-19T19:54:46+03:00
alex_f52 (Александра Николова)

Да беше толкова лесно... само с една усмивка..

2010-08-19T19:41:28+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Върви идеално до последните две строфи - там нарушаваш ритъма, който до този момент спазваш стриктно. Иска ми се до края да се излее целия стих, както мъката и болката ти се изливат. Просто предлагам:
а можех да съм най-щастлива аз
ако лекувах болката с усмивка

или нещо подобно, както си решиш.

Иначе прекрасно стихотворение. 6+!

2010-08-19T19:39:33+03:00