portyBG (Гери)
11 17
4 abr 2006, 14:05

Ако мама я няма... 

  Poesía
2005 0 4

Отварям очи и сякаш живот няма,
щом липсва топлата прегръдка на мама.
В пустиня сякаш се превърна светът,
няма вече слънце, тих сега е градът.
Ето и леглото е празно и студено,
сърцето ми е от болка уморено.
Сега в тази минута свърши сънят,
и започна с нова сила денят.
 Поглеждам към креслото в тъмнината,
и на живота усещам красотата.
Защото в него е сгушена мама,
и знам - на света сме поне двама.


Обичам те мамо!!!

© Гери Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така е добре.Скромно мнение от стар рибар.Поздрави!
  • Благодаря ти, Мими, предложението е много добро и не ме обиждаш с намесата си. Аз типърва започвам да публикувам и се надявам да има повече хора като теб, за да мога да се науча да се справям по-добре !!!
  • Гери ,радвам се че си посветила толкова хубав стих на МАМА.Стихът е изчистен и по детски наивен затова и е карсив.Имам обаче някои забележки.Какво ще кажеш за следното предложение
    Защото в него сгушена е мама
    и знам- на света сме поне двама
    Дано да не те обиждам с намесата си , но мисля че след като целият стих е в рими то карят не бива да се различава.
  • Мерси Фло, радвам се че мислиш така
Propuestas
: ??:??