Отварям очи и сякаш живот няма,
щом липсва топлата прегръдка на мама.
В пустиня сякаш се превърна светът,
няма вече слънце, тих сега е градът.
Ето и леглото е празно и студено,
сърцето ми е от болка уморено.
Сега в тази минута свърши сънят,
и започна с нова сила денят.
Поглеждам към креслото в тъмнината,
и на живота усещам красотата.
Защото в него е сгушена мама,
и знам - на света сме поне двама.
Обичам те мамо!!!
© Гери All rights reserved.
и не ме обиждаш с намесата си. Аз типърва започвам да публикувам и се надявам да има повече хора като теб, за да мога да се науча да се справям по-добре !!! 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
