15 feb 2007, 15:07

АКО МОЖЕХ

  Poesía
1.2K 0 16

Ако можех днес да се усмихна истински,
да погаля утрото със радостни очи,
да кажа:"Майната му, тъй е писано!
Какво пък, няма вечно да боли!"

Ако можех днес да протегна длан към птиците,
да се порадвам и на най-дребните неща
и щастлива, отнесена в беззвучие,
без злоба и без мъка напред да продължа.

Ако можех, но днес отново без желание
посрещам с болка, светла утринта.
Единствено стените чуват моите ридания,
ридания, които се сбогуват с радостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уауу, не мога повярвам, напомня ми на едно мое стихотворение! То се казва точно така: Ако можех, и има подобна структура! Невероятно! хаха може да се сработим
  • Поздрав за текста,Сиана!

    Мога да ти кажа:"Няма вечно да боли"- но ще те излъжа.
  • Лелеееее колко си млада, ако знаеш , че целия живот е пред тебе!!! Като ти четях стиховете мислех, че пише някоя самотна старица, която не вижда светлина в тунела- пуши, пие цяла нощ и посреща утрото с подпухнали очи. Това не може да бъде поезия на младо момиче, я се стегни!
  • Благодаря ви Приятели за моралната
    подрепа,с която ме дарявате!
    Прегръщам ви!
  • Проблясва утрото по сънените клепки,
    от нейде птица глас извива в песента,
    и сякаш в миг разсейват се ония сенки,
    надвиснали над тъжната разплакана душа.
    * * *
    Пак ще се усмихваш, Сияна! Просто повярвай и ще можеш! Поздрави, много ми хареса стиха!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...