15.02.2007 г., 15:07

АКО МОЖЕХ

1.2K 0 16

Ако можех днес да се усмихна истински,
да погаля утрото със радостни очи,
да кажа:"Майната му, тъй е писано!
Какво пък, няма вечно да боли!"

Ако можех днес да протегна длан към птиците,
да се порадвам и на най-дребните неща
и щастлива, отнесена в беззвучие,
без злоба и без мъка напред да продължа.

Ако можех, но днес отново без желание
посрещам с болка, светла утринта.
Единствено стените чуват моите ридания,
ридания, които се сбогуват с радостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уауу, не мога повярвам, напомня ми на едно мое стихотворение! То се казва точно така: Ако можех, и има подобна структура! Невероятно! хаха може да се сработим
  • Поздрав за текста,Сиана!

    Мога да ти кажа:"Няма вечно да боли"- но ще те излъжа.
  • Лелеееее колко си млада, ако знаеш , че целия живот е пред тебе!!! Като ти четях стиховете мислех, че пише някоя самотна старица, която не вижда светлина в тунела- пуши, пие цяла нощ и посреща утрото с подпухнали очи. Това не може да бъде поезия на младо момиче, я се стегни!
  • Благодаря ви Приятели за моралната
    подрепа,с която ме дарявате!
    Прегръщам ви!
  • Проблясва утрото по сънените клепки,
    от нейде птица глас извива в песента,
    и сякаш в миг разсейват се ония сенки,
    надвиснали над тъжната разплакана душа.
    * * *
    Пак ще се усмихваш, Сияна! Просто повярвай и ще можеш! Поздрави, много ми хареса стиха!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...